16/04/2026
Днес от 18:00 в HOSTGALLERY е представянето на фотокнигата "Илюзията за смисъл" на Свилен Начев
Ето, един текст-ревю за книгата от Пенко Скумов:
"За фотокнигата “Илюзията за смисъл” на Свилен Начев:
Тайна за друга тайна
Днес ние сме удавени в океан от изображения, които носят всевъзможна информация и се борят за нашето внимание. Дори художествената фотография, която иначе се откроява в този визуален океан обикновено ни представя някакъв конкретен факт - тя е “снимка на нещо важно” или е “снимка на нещо красиво”. Но изключително рядко се срещаме с фотографията като тайна - фотографията като визуална метафора, която задава въпроси.
„Фотографията е тайна за друга тайна” е известна мисъл на Даян Арбъс. Тези нейни думи често се използват, за да опишат фотографията като изкуство, което запечатва реалността, но същевременно поставя въпроси и търси по-дълбоко разбиране. Фотографията в този смисъл ни показва само повърхността на мистерията, и това създава повече въпроси, отколкото отговори, оставяйки дълбочината на обекта скрита за нас.
Книгата на Свилен Начев „Илюзията за смисъл” е еманация на фотографията като инструмент за наблюдение и виждане на света. Авторът притежава рядкото умение да разпознава и да превръща баналните обекти и сюжети, които му предлага действителността, в значими изображения, отворени за интерпретация. Със своите снимки Свилен ни напомня афоризма на Гари Уиногранд - „Фотографията не е за това, което е снимано, а за това как то изглежда заснето.“
Прегръщайки snapshot естетиката*, на пръв поглед кадрите на Свилен изглеждат сякаш направени случайно, носят усещане за произволни отрязъци от действителността - почти монохромни картини, видяни случайно през някакъв прозорец. Познат на публиката основно като стрийт фотограф, авторът извървява дълъг път, формирайки една автентична естетика и личен стил, в които уличната фотография е останала единствено като негов подход към обекта с присъщата си привързаност към нережисирания документ.
Използването на фотографската светкавица придава на кадрите допълнителна естетическа стойност, превръщайки сюжетите в сияещи магически артефакти и пространства от някаква друга отвъдна реалност. Светкавицата се превръща в негово креативно ограничение, чрез което серията придобива визуална цялост и въздействие.
Появяват се изоставени, рушащи се пространства и обекти, редуват се библейски и тоталитарни символи, които в тази книга сякаш рисуват един и същ метафизичен порядък. Те изграждат разказ за търсене на смисъл в една постхристиянска, посттоталитарна и постапокалиптична земя, която все още носи тайната на мирозданието. Водейки ни за ръка, авторът превръща нас, зрителите, във фланьори–скитници из приглушените пространства на тази преходна земя. Всичко това обаче е само един от възможните прочити на този разказ. И тук идва въпросът: има ли въобще верен и грешен прочит на тази книга?
Фотографиите на Свилен ме вдъхновяват да си представя битието като някаква знакова система, оставена ни от Твореца за разгадаване. Подобна на някаква игра, в която човекът е призван да търси и открива смисъла, но също така и сам да осмисля всичко около себе си. Тук обаче идва и противоречието, че това е възможно само и единствено в едно лично общуване с битието, че има знаци, които само той може да разпознае и които остават невидими за другите. Точно това правят и снимките на Свилен Начев - играят си със зрителя, който е поканен сам да даде свой смисъл на тези изображения. Това е и едно от чудесата на фотографията - този punctum на Ролан Барт - личното преживяване на образа, което се различава от обективната информация, носена от сюжета. Фотографският образ има способността да се превръща в специален за всеки, който го преживява лично и го натоварва със собствен смисъл. А какво се случва с книга, която събира цяла серия от такива изображения отворени за интерпретация? За някои тя би се превърнала в културно съкровище, а за други би останала неразбираема енигма от произволни образи.
Всяко изображение в тази книга е въпрос - въпрос без единствен верен отговор. Всеки кадър сякаш пита: Какво виждаш? Какъв е смисълът на това, което виждаш?
Идейна квинтесенция на "Илюзията за смисъл" се явява произволната фигура, извадена от един от кадрите, която Свилен превръща в мистериозен знак, поставяйки го върху корицата на книгата. - Какво е това, което виждаме? Има ли смисъл това, което виждаме?
„Илюзията за смисъл” на Свилен Начев е събитие в съвременната българска фотография. Струва ми се, че за първи път имаме концептуално изградена и визуално органична фотокнига, която третира подобна, почти философска идея чрез изразните средства на фотографията. „Илюзията за смисъл” не описва конкретен обект или тема, няма културен или социално значим сюжет, не ни разказва за важен общочовешки проблем, който да предизвика емпатия у нас. Не следва трендовете и тенденциите на мейнстрийм фотографията, която днес стига до галериите само ако отговаря на описаните по-горе критерии. Със своята книга Свилен ни поднася визуална храна за размисъл и още повече задълбочава въпросителната, която представлява фотографията като феномен на човешката култура. „Илюзията за смисъл” е въпрос, на който Свилен Начев умишлено не поставя въпросителен знак. "Илюзията за смисъл" е тайна за друга тайна и аз съм щастлив, че тайната остава неразкрита.
* - Snapshot (снапшот) естетиката е визуален стил във фотографията, който наподобява любителските снимки за спомен – небрежни, спонтанни и лишени от техническо съвършенство. Основната ѝ идея е да улови "суровата" реалност и автентичния момент, без режисура или сложна композиция. Снимките изглеждат направени "в движение", често с неочаквани ъгли или изрязани части от обектите.
…
“Илюзията за смисъл”
Автор: Свилен Начев
Първо издание, 2026 г.
Размер: 30 × 28.5 cm
Страници: 112
Фотографии: 57
Твърди корици
Езици: български, английски
Издател: Need For Color
Цена: €40 + доставка
ISBN: 978-619-7323-08-5
https://svilennachev.com/
