04/09/2026
Тази вечер дочух по някоя от телевизиите да се говори нещо за българското училище в Братислава. И се пренесох в една вечер отпреди години, в една кръчма насред парка и в едно българско „добър вечер“, което изобщо не очаквах.
Училището носи името на Христо Ботев и е основано през 1948 година. Първият му випуск са 44 деца на български градинари, заселили се в Братислава и околността. От една-единствена паралелка, школото прераства в гимназия, в която и до днес се учи на български. Близо осемдесет години един език се предава от поколение на поколение в чужда столица.
А сега за кръчмата. Казва се Крчма Фунус. „Фунус“ на словашки значи „погребение“ (особеностите на местния хумор). Намира се в Хорски парк, зелен квартал с посолства, който наистина прилича на гора.
Изглеждаше така, както сигурно е изглеждала и преди петдесет години. Стари дограми, лампи, увиснали от тавана на дълги кабели, целите омотани в паяжини, дървени маси без покривки и дървени пейки. Менюто беше един ламиниран лист А4 на масата. Кратко, на словашки, освен ако не помолиш за английски. Отвън имаше градина под стари кестени, за която тогава само предположих, че в горещ летен ден ще е истински рай. Храната се готвеше на момента и беше вкусна. А за бирата няма какво да обяснявам, Братислава е все пак.
Изненадата дойде от девойката, която ни сервираше. Докато се опитвахме да разгадаем словашкото меню и обсъждахме предположенията си, момичето ни поздрави ни на български. Каза, че е учила в българското училище. Беше истински щастлива да си говори с българи, на български.
Ето така, в една словашка кръчма между чуждите гласове, изведнъж чух своя език. Тогава не се замислих много. Сега всичко си идва на мястото. Различни поколения, един и същи език, предаван нататък далеч от България.
Снимка от самата бирария за съжаление нямам, затова слагам друг кадър от Братислава.
#Братислава #Словакия #БългаритеПоСвета #посветасмария
