https://www.facebook.com/327249081370965/

marpfaa, Pleven (2026)

04/01/2025

снимките от по стъпките на Апостола, ### издание, идват със закъснение-както повечето хубави неща. Спомени от топли цветни залези, горещи вечери, зелени гори и студени реки. Тази година за първи път разгледах Карловските улички в един горещ следобед и продължават да ми носят топлина на душата и през зимата. Мислено съм все още там- някъде между зелените свежи дървета, някъде под лъчите на залеза, някъде по ветровитите баири, някъде гледаща звездите и някъде из непринудените усмивки...

догодина пак:)

30/09/2024

бдж красоти

30/09/2024

Трето идване във Виена, ама за първи път със самолет. И за първи път на гости. За първи път в Albertina и Schmetterlinghaus. За първи път в Братислава.
Пием коктейли край Дунава. Мисля. Чудя се дали наистина Алберт е посветил живота си да превърне двореца на галерия от обич към своята Кристина или е само легенда. Така и не можах да потвърдя това твърдение, ама то понякога легендите носят повече смисъл от действителността. Решавам да живея във фантазията, и го приемам истина. Обичам градовете с множество мънички истории и легенди, обичам градовете, в които всеки път създавам спомени, обичам градове, в които всеки път има за какво да се върна, обичам градовете, в които винаги има по нещо ново и старо, което не съм успяла да видя. Хем ме дърпат към себе си, хем успкояват страхът, че изпускам нещо.
За първи път ме развеждат така сладко, разказвайки историята и детайлите на всяка сграда, за първи път ми готвят баница в Австрия. За първи път започвам да усещам чара на порастването-колко красиво е това как разстоянието те разделя с някои, но за сметка на това те прави по-близък с други. Тръгването ми е хем горчиво, хем сладко-може и да не се видим скоро, но знам че когато и да е следващата ни среща ще е красива и все някакси ще наваксаме. Едно голямо благодаря за най-сладките домакини и престоя ми във Виена и Братислава този юли

14/08/2024

Белгия, март 2024. Хем мрачно, хем слънчево; хем пролет, хем студено и дъждовно. Хората там се радват на малките неща- всеки слънчев лъч е радост, защото не се знае кога ще бъде следващият. Не ми лиспва времето, но със сигурност ми липсват разходките с 8 процентова бира в ръка по малките белгийски улички. Цветни сгради и сиви облаци, влакчета от Brussels Midi към Ghent и Bruges. Обичам пролетта със студените и вечери и слънчеви щастливи сутрини. Малко е като в приказка, ама времето е дъждовно и студено вместо слънчево, ама и така си ми харесва Белгия. Залезът край реката и бирата после ми остават любим спомен, и все пак тайно се надявам следващия път да е малко по-топло(и слънчево).

Photos from Belgium, march 2024. It is dark, yet sunny; spring yet cold and rainy. People there have truly learned to appreciate the smallest things like every ray of sunshine, since they don't know when the next one would come. I definitely don’t miss the weather but I miss walking along charming Belgium streets with an 8% cherry beer in hand. Colourful buildings contrasting with the grey sky, trains between Brussels Midi, Ghent and Bruges. I love spring with its cold evenings and sunny mornings. It is almost like a fairytale, apart from the weather being cold and rainy instead of sunny, but Belgium has its charm, even like this. The sunset on the river and the beer afterwards is still my favourite part. I would still like it if my next time here was a bit warmer and sunny.

20/04/2024

януари 2024, ница
Френската версия на италианското Dolce far niente-сладкото чувство да не правиш нищо, ама всъщност това нищо въобще не е нищо, а напротив- всичко.

Ница, Антиб, Ментон. Слънчеви гледки от влака се преплитат с магични залези с мирис на лимони, лавандула и риба. Мислено оставам там, с джелато в ръка, в бавните сутрини, в тичането към гарата, в красивите слънчеви лъчи. Някъде между ментонските хълмове и безкрайното синьо, някъде между смесицата италианска и френска реч, може би най вече при залеза, изваден като от пощенска картичка. Извън сезона-едно такова спокойно, тихо, безвременно, празно без многото тълпи. Непринудени разходки докато гледаме как местните как лежат на плажа в януарска неделя, как винаги бързат за някъде и въпреки това нищо не става бързо при тях. И следобедната чаша кафе някакси се е сменила с аперол в ръката-ама кога стана happy hour?

Мисля, че е важно от време на време така да забавяме, да се наслаждаваме на това Dolce far niente-живота си тече и ако не спираш от време на време да му се насладиш можеш и да го изпуснеш.

Jan 2024, Nice
The French version of the Italian Dolce far niente- the sweetness of doing nothing, but that nothing is everything, in a way.

Nice, Antibes, Menton. Sunny views from the train turn into magical sunsets combined with the smell of lemons, lavender, and fish. My mind is still there, with a gelato cone in hand, during the slow mornings, running to the train station, under the magical rays of sunshine. It stays near the mixed French with Italian speech, somewhere between Menton’s hills and endless blue, mostly at the straight-out-of-a-postcard sunset. Being there out of season is truly authentic-peaceful, quiet, timeless, even empty at times without all the tourist crowds. We are walking without a final destination and watching how the locals lie on the beach on a January Sunday, how they are always hurrying, and yet nothing happens fast. And suddenly the afternoon cup of coffee is switched for an Aperol- how is it happy hour already?

I think we owe it to ourselves to slow down from time to time, and embrace that Dolce far niente feeling- life does not stop and if you do not look around occasionally, it might pass you by.

10/03/2024

snowkissed🤍
снежни милувки или как най-после(макар и спонтанно) снимах две любими човечета как се обичат
sharing pictures from when I finally got the chance to take pictures of two of my favourite human beings being in love with each other

20/02/2024

Там, където не съм била
Къде си била? Навсякъде и никъде.
Харесва ми да пътувам. Не говоря за онова пътуване, бързото, в което гониш крайната цел. Говоря за дългите, но всъщност кратки дни, прекарани в колата, във влака, в самолета. Дните, в които гледам. Изреви, залези, мъгли, хора и безбройни животи се изреждат пред очите ми, намигват ми с насмешка и сякаш ми се подигрвават на любопитството. Знаят, че не мога да ги запомня за част от секундата, но мога поне да се опитам. Така ми изглеждат-размазани, забързани, недостижими и загадъчни, криещи цели светове зад някоя затворена врата или тъмна гора. Местата, на които не съм била и няма да бъда, хората, които не познавам и няма да видя отново, залезите, които няма да се повторят. Всички те влизат и се изнизват от въображението ми като пясък през пръстите на дете. И ги гледам като детето-с неудомение, искам да ги спра, да разбера историите им, да се докосна до мислите им. Ще ми отворят ли вратите към душите си ако почукам? Ще разгърнат ли дърветата корените си? Ще спра времето за миг, ще се промуша, свита и тиха, няма да ги спирам, просто ще ги запечатам някъде в дълбините на съзнанието си. Ще живея в миговете на блуждаене, в хармонията на горещия следобед, в тишината на ранните утрини, във вълните на морето, отмиващи следите от кораба, преди той дори да успее да се скрие от погледа на човека. Така се изплъзват дните през пръстите ми и си отиват. Отиват някъде, там където не съм била и няма да бъда.
Понякога протягам ръка през мръсния, счупен прозорец на стария влак и вече съществувам едновременно навсякъде и никъде. Слизам на малките забутани гари, на които никой не стъпва. Селата, изоставени от времето, човека и спомените. Лъкатуша по завои, хора, истории, гледам ги как влизат и излизат от домовете си, как обичат и как мечтаят. Сливам се със света, с пътя и залеза, със съществуването. Там, където не съм била.
Затварям очи и изведнъж влизам в главата ти, прочитам мислите ти, ставам част от мечтите ти. Там, където не съм била и няма да бъда. Освен ако времето не спре, освен ако не ме пуснеш.

06/10/2023

леко хаотичен пост от Балкана това лято-XXIX
национален туристически поход "По стъпките на Апостола"
винаги съм си мечтала да прекарам повече време в планината без да слизам долу всеки ден. Сбъдна ми се тази мечта най-сетне, и спането по хижи (колко успяваш да спиш е друг въпрос) в стаи с по още 20 човека възнаграждава-лягаш си под обсипано със звезди небе, привечер оставяш залеза да гали жестоко изгорялата ти кожа, сутрин се събуждаш със слънцето и се радваш на нежността му и тишината, защото знаеш, че няма да продължат дълго... Балканът ти дава и друго-нови хора и приятели, късни разговори за живота, искрен смях и най-ценното-дни, в които краката те болят, а душата ти пее.
Снимките тук описват как се чувствам в планината-едно такова романтизиращо, магично, безгрижно по онзи хубав детски начин. Много обич и три пъти "ура" за цялата група и прекрасния ръководител Елена Мукова 🧡🧡🧡..
a bit of a chaotic dump from the mountain trip from last summer-XXIX national tourist hike "Following in Vasil Levski's footsteps"
I've always dreamed of spending more time in the mountains without going down every day. That dream finally came true last summer, and turns out that sleeping in huts (not that there is much sleeping) in a room full of people has its perks-every night you go to bed under a sky full of stars, every evening you let the setting sun touch your burned skin, every morning you wake up with its rise and enjoy its light, gentle rays and the quietness, because you know they both won't last long... The mountains give you something other than that-new people and new friends, late night conversations about life, laughter that comes from the heart, and most importantly-days when your legs hurt, but your soul is free.
The photos depict what it feels like whenever I hike up high in the mountains- romantic, magical, careless in that nice childish way. Lots of love and three times "ura" for the whole team and our leader 🧡🧡🧡

29/09/2023

продължавам със снимките от балове, този път очите ми останаха по най-естетически издържаната и съчетана абитуриентка. Все така изящна и излъчваща красота и усмивки и за напред, и попътен вятър, слади ❤️

21/09/2023

баловете минаха отдавна, ама като гледам такива красоти ми става топло на душата. Порастваме, променяме се, превръщаме се в хора, но на бала си бяхме безгрижни-или пък грижите ни се ограничаваха до това дали ще вали или не. Снимките са от балът на прекрасната Моника и служат за напомняне, че понякога най-красивата светлина е преди или след буря-така е и в живота. Благодаря и на това красиво същество, че ме остави да го тормозя докато запечатвам част от тези последни сладки мигове да си дете. ..
graduation went by a long time ago, but looking at prom photos makes me feel warm and nostalgic. We grow up, we change, we turn into adults, but there will always be the moments where we felt like we were without a care in the world-or our biggest one was whether it was going to rain or not. The photos from Monika's graduation party serve as a reminder that sometimes the most magical lightning comes right before or after a storm-I feel like it's the same in life. Shout-out to this beautiful soul for letting me boss her around while also trying my best to capture some of the last sweet moments of being a careless child.

13/08/2023

атина, юни 2023 с любимата Мария
най-магичнито начало на последното лято без задължения. Атина е цветове и шум, Атина е малки улички, плътно изографисани с графити, Атина е жарко слънце, красиви залези и готини гърци.

порастването и заминаването може и да е страшно, но си има хора, за които знаеш, че ще успеете да се срещнете някъде по света поне веднъж годишно❤️..
girls trip to Athens, june 2023 with my favourite Maria
the most magical start of our last summer without responsibilities
Athens was colours and noises, Athens was narrow streets full of graffiti, Athens was bright sun, beautiful sunsets and warm-hearted greeks.

growing up and leaving your friends might be scary, but there are some people you know you'll meet somewhere around the world for a yearly catch-up❤️

04/07/2023

Странно ми е да гледам снимки от балове-още не мога да осъзная колко много сме пораснали и как времето лети толкова бързо. Ама и нещо хубаво в тези мигове-показват ни с колко обич сме обгърнати, колко важни са хората около нас и как някои неща си остават същите, независимо колко години ще изминат. Затова и благодаря на прекрасната чаровница Дарина Йорданова , че не само бях част от нейното специално тържество, а че и ми се довери да се опитам да запечатам доколкото мога част от тази магия на завършването и споделянето и с най-близките хора. Би било хубаво всички да запазим червения пламък от тези най-сладки млади години и за през следващите етапи на живота ни. Това пожелавам и на прекрасната Дари- да си остане все така огнена, упорита и обичлива и занапред.

marpfaa

04/01/2025

30/09/2024

30/09/2024

14/08/2024

20/04/2024

10/03/2024

20/02/2024

06/10/2023

29/09/2023

21/09/2023

13/08/2023

04/07/2023

Address

Website

Alerts

Contact The Business

Shortcuts

Share

Category