14/07/2020
София в Tриъгълника на властта. Юли, 2020.
Не просташката безнаказаност на властта (рано или късно тя винаги се самоунищожава), а изтънченият нихилизъм на интелектуалците ни, които гледат високомерно отгоре справедливия гняв на нашите деца е най-голямата ми тъга. Те са техните снизходителни съдници, а словата им – ножици, с които режат никнещите им крила.
„Няма смисъл”, „Пак ще ви употребят”, „Ще стане още по-лошо”…
В уюта на хармонично-равновесните си микро-вселени тяхната мантра е „социалното-нищо-не-правене”, поради грижата за себе-о-пазването на вече-установения-им-без-спорен-талант. Какъв красив егоизъм!
Той няма нищо общо с нашите деца, с техните изострени сетива, с жаждата им за пълноценен живот, за справедливост…
Ах! Нима интелектуалците „ни” са забравили, че Лудите глави въртят света?
“За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки… за онези, които виждат нещата по различен начин – те не се придържат към правилата. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред и, макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят!” Стив Джобс