10/05/2026
www.anetfoto.com
Когато учех фотография, преподавателите непрекъснато повтаряха, че в началото човек не знае какво във фотографията един ден ще се превърне в негов почерк.
Още тогава знаех само едно - искам да снимам хора, а не природа. По-късно разбрах, че не ме вълнуват просто лицата, а присъствието. Начинът, по който хората се отпускат, когато усетят, че не ги нападаш с камерата.
С времето осъзнах, че силата ми е именно там — да бъда сред хора и да снимам, защото имам тяхното мълчаливо разрешение. Чаках миговете когато човека отсреща спре да се пази от мен. Тогава се случват истинските портрети! Само ако знаете колко много обичам да снимам хора, които не ме виждат. Интересното е, че и на тях им харесва после резултата и са изумени да видят себе си по този начин.
Леле, какво снимане падаше… Поканена съм на нечий рожден ден, а аз междувременно правя портрети на всички присъстващи. Имам обектив 70–200 и го използвам за да стигна до най-тихата част на човека срещу мен. "Рожденика" си остава центърът, разбира се, но всички останали също „намазваха“. Някои от любимите ми кадри са точно от такива моменти — между официалното и случайното, между шума и нечий замислен поглед.
По принцип не преминавам граници — нито като човек, нито като фотограф. Казваха ми, че ако не си пробивам пътя с лакти, няма да ме бъде като фотограф. А истината е, че мога да стигна отпред и то много успешно. Много пъти са ме хвалили за това, колко леко се движа сред хората, колко естествено присъствам навсякъде — без да подозират, че в такива моменти съм напълно обладана от снимането и, юе това не съм аз😂.
Тръгна ли след кадъра, всичко около мен изчезва — шумът, хората, мислите, тялото ми спира да има усещаме за болка, студ, жега. Остава само усещането, че трябва да следвам онзи миг, преди да е изчезнал. И тогава сякаш не аз водя фотоапарата, а нещо вътре в мен, води мен...
Сега, след толкова години снимане, разбирам нещо много важно — събитията са мястото, където съм в стихията си, но портретите са мястото, където искам да бъда "сама".
Може би затова толкова силно ме докосват думите на Henri Cartier-Bresson, че при портрета трябва да поставиш камерата „между кожата на човека и ризата му“. Защото добрият портрет никога не е просто лице. Той е доверие, близост и онзи кратък миг, в който човек забравя, че е сниман.
#Фотография
#ПортретнаФотография
#УличнаФотография
#Фотограф
#ЧерноБялаФотография