Изкуството е потребност за разумния човек. Актьорството, пеенето и диджейството са ми стари хобита, които за добро или лошо се превърнаха в професии. Имах спешна нужда от хоби. Нещо, което ми позволява да творя независимо и да изразявам себе си.
Снимал съм се много и продължавам да го правя. Това ми е работата. Като актьор съм се озовавал пред обективите на най-добрите наши фотографи. На всеки ка
стинг ме снимат, на почти всяко участие има или фотограф, или някой иска да се „увековечи“ с мен.
В друг аспект, живеем в ерата на селфито и всеки "се селфи" постоянно и неограничено. Това е болест на егото. А с моето его сме в хармонично съжителство. Преборили сме се в последните 46 години и не сме си особено интересни.
По фотографията се запалих случайно по романтични причини. Погледнах през визьора и открих, че когато си пред обектива виждаш само отражението си в облата леща, а надникнеш ли от Другата страна, виждаш цял един свят..., красив, многоцветен и пълен със съдържание! И...полудях! Виждах всичко в кадър. Започнах да чета, купих си среден клас професионална камера и се гмурнах надълбоко. Бях на курс при един от най-големите български фотографи – Начо Каменов-Кубето. Той ме научи ме да „виждам“ светлината и сянката, да подреждам кадъра, да пазя техниката и да уважавам правилата дори когато ги нарушавам. В крайна сметка така ме подпали, че няма изгледи скоро да угасна.
