22/05/2026
В Чичил ни направи впечатление къща, която изглежда малко необичайно за селото.
✨От една страна, тя се вписва в типологията на плетарките от предния пост: каменен долен етаж с оджак (огнище), кирпичен горен етаж със стаи за живеене, външна каменна стълба и чардак с арки, оформени от тънки дървени колони.
✨ От друга страна обаче се различава: чардакът не е страничен, а е разположен фронтално — точно по средата на фасадата, в отделен обем. Личи, че къщата е строена с желание да впечатлява.
❓Чудехме се: Как се е появила тук? Кой я е строил, кой е живял?
За щастие успяхме да се свържем с наследник на къщата и да научим удивителна история.
👉Къщата е на повече от 100 години. Строежът е започнал през 1922 г, а през 1923 г. семейството влиза да живее в нея.
Строена е от прадядото Панко Костов Велков, който бил смелчага, участвал в две войни и станал най-богатият човек в селото — а и най-екстравагантният. Имал личен кон, с който обикалял по имотите и нивите си да наглежда работниците, а после си поръчал да му докарат с кораб по Дунава чисто нова кола Форд - първият автомобил в района и голяма атракция.
Разбира се, и домът му трябвало да се отличава. Специално повикал по-скъпи майстори, за които казват, че били българска бригада, а не сръбска, както при много други къщи в Чичил.
До днес впечатление правят фините като дантела дърворезби по дограмите и под стрехата, които хвърлят жива, променяща се сянка върху фасадата. Имало и вълнообразна фасадна декорация, напомняща гирлянди.
📖В книгата “Българската къща” арх. Теодор Златев категоризира къщите с полукръгли отвори на чардака в групата на Западнобългарската къща, разпространена из западна България до р. Искър. Според него това са ”чисто ренесансови форми от италианската архитектура, стигнали до тук през Македония.”
Изпъкналият чардак се нарича “триъгълен фронтон” и изпълнява декоративна функция — естетична препратка към колонадите на сакрални и представителни сгради от античността.
По-късно в къщата живели потомците на Панко — баба Перка и дядо Велко (имена разпространени в районите близо до Сърбия). Били топли и работливи хора. Гледали коне, волове, 200 овце, 50 кози и много обработваеми земи.
Дядото бил и веселяк, винаги водел хорото и го викали да помага с преговорите при сватосване. Бабата пък била повелителката на дома и оджака. С помощта на работнички приготвяли по няколко яденета на ден, които с каруци откарвали по нивите за хората на полето.
💪По време на колективизацията баба Перка била една от онези смели жени, които отишли да протестират в Кула. Искали обратно животните и земята, за които се грижели цял живот.
Днес къщата с тази хубава история търси нови сърцати стопани, които да я оценят и реставрират с уважение към в автентичния й дух.
💛Благодарим на д-р Анатоли Атанасов, че ни сподели тази интересна информация и спомени от детството, прекарано около тази къща!
Снимки: Георги Николов и Елена Стойчева
Текст: Елена Стойчева
Нашето изследване и документиране на село Чичил е реализирано с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков”.
