https://www.facebook.com/110020721143172/

La Rosarie by Maggie, Næstved (2026)

13/09/2026

Седемте гряха… и седемте начина да останем хора🧡

Някога ги нарекли седем смъртни гряха.
Днес бихме ги нарекли по-просто: седем начина, по които губим управлението над себе си.

И срещу всеки от тях не стои наказание.
Стои избор.🧡☑️

👑 1. ГОРДОСТ

„Аз съм повече от другите.“

Съвременният човек често не казва това на глас. Просто започва да вярва, че неговото мнение е последната инстанция по всички въпроси.
Дори когато Google е на друго мнение. 😂

Доброто:
Самоуважение без превъзходство.

Да знаеш какво можеш, без да се налага да доказваш, че другият е по-малко.

💰 2. АЛЧНОСТ

„Искам още.“

Още пари. Още вещи. Още внимание. Още власт.
И някъде по пътя човек започва да трупа неща, които вече няма време да използва.

Доброто:
Достатъчност и щедрост.

Не да нямаш много.
А да не позволяваш на „още“ да стане мярката за живота ти.

🔥 3. ПОХОТ

„Искам те.“

Желанието не е зло. То е част от биологията ни.
Проблемът започва, когато превърнем другия човек в предмет на собственото си желание, вместо в човек със собствена воля.

Доброто:
Желание + уважение + взаимност.

Да можеш да искаш някого, без да го притежаваш.

🐍 4. ЗАВИСТ

„Защо той има, а аз нямам?“

Социалните мрежи направиха този грях особено удобен.
Вече можем да завиждаме на 437 души преди закуска. 😂

Доброто:
Вдъхновение вместо сравнение.

Чуждият успех не намалява твоя живот.

Можеш да кажеш:
„И аз го искам. Нека видя как мога да го постигна.“

🍷 5. ЧРЕВОУГОДИЕ

„Още малко.“

И това не е само за храната.

Още една чаша.
Още един епизод.
Още един скрол.
Още една покупка.
Още малко допамин.

Мозъкът обича наградата. Проблемът е, че „още“ няма естествена спирка.

Доброто:
Умереност.

Да можеш да се наслаждаваш, без удоволствието да започне да управлява теб.

⚔️ 6. ГНЯВ-ооо,този гняв☑️

„Ще си платиш.“

Гневът сам по себе си не е зло. Той е сигнал:
„Нещо не е наред.“

Опасен става моментът, в който сигналът вземе волана.

Доброто:
Сила без жестокост.

Да можеш да кажеш:

„Това не приемам.“

без непременно да добавяш:

„И сега ще те унищожа.“

🛋️ 7. ЛЕНОСТ / ACEDIA

„Няма значение.“

Това е може би най-тихият от всички.

Не винаги изглежда като лежане на дивана.
Понякога изглежда като:

„Утре.“
„Няма смисъл.“
„Какво значение има?“
„Всички са такива.“

Доброто:
Действие и смисъл.

Не е необходимо всеки ден да покоряваш света.

Понякога е достатъчно да станеш, да направиш едно нещо добре и да продължиш.
🧡🧡🧡
И може би тук е истинската разлика…

Старият човек е казвал:

„Не греши, защото ще бъдеш наказан.“

Зрелият човек казва:

„Познай слабостите си, защото иначе те ще управляват живота ти.“🧡Замислете се мили мои …колко ви владеят и защо?

13/09/2026

✨ Предвид постоянните запитвания за коледни топки Ви представяме още една нова колекция. Какво мислете за нея? ✨

Цвят, блясък и коледно настроение, събрани в една прекрасна колекция! 🎄

Представяме ви поредната селекция от нашите 100% ръчно изработени стъклени украшения – с наситени цветове, златни и сребърни орнаменти, нежни перлени акценти, кристали и ефектни релефни декорации.

🔴 Огнено червено
🔵 Наситено синьо
🤍 Перлено бяло
✨ Златисто и медно
🌿 Флорални мотиви и изящни орнаменти

Сред тях ще откриете и по-специални модели – с часовник, рисувани цветя и разнообразни декоративни елементи.
Всяка топка е създадена в Стъклодувно ателие Иван Станев, където стъклото се превръща в красиво коледно украшение.

🎁 Подходящи за елхата, за подарък или за създаване на собствена колекция с характер.
📩 За наличности и поръчки – пишете ни
на лично съобщение. Ще ви отговорим с удоволствие!

Цени от долу на горе и е за брой:
👈 1-ви ред: 6 евро
👈 2-ри ред: 7 евро
👈 3-ти и 4-ти ред: 9 евро
👈 5-ти ред: 10 евро

#РъчноИзработени #СтъклениТопки #КоледниУкрашения #СтъклодувноАтелиеИванСтанев #РъчноИзработениУкрашения #КоледнаКолекция

13/09/2026

🍀…Ако по пътя стръмен криволичещ ,случайно или не душата ти изстине…върни я там където я изгуби …вземи одеало и стопли я ,дай и всичко що си взел от нея и ще видиш как се връща силна ,здрава ,вярна и щастлива.. Коренът не се срамува от земята,
а човекът не бива да се срамува от пътя, по който се връща към себе си.

Върни се.🍀🍀🍀

Вземи едно старо одеяло,
като онези, дето миришат на чисто пране и слънце.
Седни до душата си
и я стопли.

Не с големи думи.

Със същите малки неща,
от които някога си бил щастлив —
топъл хляб, тишина, добра дума,
чаша вино, слънце през прозореца
и човек, пред себе си не трябва да се преструваш.

Българите едно време са го знаели:
че каквото посееш, това ще пожънеш.
Че от празна нива жътва няма.
Че къща без огнище изстива,
а човек без душа — още по-бързо.

Затова ѝ върни каквото си взел от нея.

Времето.
Смеха.
Мечтите.
Смелостта.
Любовта.

И най-вече — себе си.

Не всичко изгубено трябва да бъде заменено.
Някои неща трябва просто да бъдат намерени.

Защото човек може да мине през девет планини,
да види девет свята
и пак да разбере, че най-дългият път е този обратно към себе си.

А когато душата се стопли,
не я питай защо е мълчала.

Просто върви с нея.

Тя ще знае пътя.

И ще се върне —
силна като корен,
здрава като земята,
вярна като стара обич
и щастлива като човек, който най-сетне си е дошъл у дома.

Пък ако някой попита защо си се върнала назад —
кажи му:
„Не съм се връщала назад.
Отивам да си прибера душата.“ 🌿Маги

12/09/2026

Чист ли си приятелю? -попитал Сократ
☑️☀️🍀
— Кажи ми, приятелю — попитал Сократ, — кое е първото нещо, което човек трябва да почисти?

— Дома си?

— Не. Домът може да бъде чист, а стопанинът му да живее в пълен безпорядък.

— Тогава тялото?

— И то. Но каква полза от чисто тяло, ако умът в него е като таван след тридесет години?

Сократ помълчал.

— Макар че — добавил той — някои хора чистят тавана по-често, отколкото собствените си убеждения.

Тогава посочил една книга.

— Това какво е?

— Книга.

— А какво прави?

— Дава знание.

— Не съвсем. Знанието можеш да получиш и от човек, който много уверено говори глупости. Понякога дори от мен.

— Тогава какво прави книгата?

— Кара те да мислиш.

Той отворил книгата.

— Ето първият сапун.

— Сапун?

— Да. Книгата измива мислите от чуждите отпечатъци. Понякога разбираш, че това, което си смятал за собствено мнение, е просто добре наследена чужда мисъл.

— И как разбираме коя мисъл е наша?

Сократ въздъхнал.

— Като я подложим на съмнение.

— А ако се окаже, че грешим?

— Тогава имаме късмет.

— Късмет?

— Разбира се. Нищо не е по-освобождаващо от това да откриеш, че си грешал.

Помълчал.

— Освен ако не си много горд човек. Тогава може да ти се наложи да страдаш малко повече.

Някой пуснал музика.

— А това? — попитал Сократ.

— Музика.

— Вторият сапун. Тя не мие мисълта, а онова, което мисълта е натрупала през деня.

— Например?

— Шумът. Чуждите мнения. Лошото настроение. И онова великолепно чувство, че всички около теб са идиоти, а само ти си разумният.

Сократ се замислил.

— Това последното е особено упорито. Среща се дори при философите.

В този момент през стаята минала черна котка.

Спряла пред книгата и полегнала
Всички замълчали.

Сократ я погледнал сериозно.

— Най-после някой с намерение.

Котката погледнала книгата.

После сапуна.

После грамофона.

Накрая посочила главата на човека.

Сократ въздъхнал.

— Разбирам.

И се усмихнал.

— Значи въпросът не е колко мисли имаме, а кои от тях заслужават да останат.

Защото умът, подобно на дома, събира всичко.

Само че боклука в дома го виждаш.

Боклука в главата понякога наричаш „характер“.

Понякога го наричаш „интуиция“.

А когато си особено самоуверен — „принцип“.

И може би истинската чистота не е да мислиш само красиви мисли.

А да имаш достатъчно смелост да изхвърлиш онези, които вече не са твои.

И достатъчно чувство за хумор, за да признаеш, че част от тях си ги измислил сам.

Черната котка кимнала.

После посочила вратата.

— Какво означава това? — попитал Сократ.

Котката излязла.

Сократ останал замислен.

— И това е вярно — казал накрая. — Понякога най-чистата мисъл е да знаеш кога да млъкнеш.

12/09/2026

ВИНАТА…знаете я ,нали?

Вината е едно от най-човешките ни занимания.
Правим грешка… и вместо да я поправим, започваме да я предъвкваме до пенсиониране. 😂

Казала съм нещо, което не е трябвало?
Вината: „Хайде да го обсъдим още 17 години.“

Направила съм грешен избор?
Вината: „Чудесно. Сега да си припомним всички останали грешки, за да не скучаем.“

А аз, разбира се, услужливо сядам на първия ред и започвам съдебното заседание срещу себе си.
Съдия — аз.
Прокурор — пак аз.
Обвиняем — познахте. Аз. 🤦‍♀️😂

Само че има един малък проблем:

Миналото не се поправя с чувство за вина.

Ако си сгрешила — признай.
Ако можеш — поправи.
Ако си научила урока — приключвай делото.

Защото да се наказваш за вчера, за да докажеш колко съвестна си, е доста безсмислена форма на мазохизъм. 😄

Шорткът:

Не се обвинявай за грешките си.
Те вече са свършили работата си — научили са те на нещо.
Вземи урока, остави вината и продължи.

Животът няма Backspace.
Но има Next. 😉

🌹 La Rosarie by Maggie без вина…с любов🩷

11/09/2026

Фентанил…А детето може изобщо да не знае ,че приема!!!!!…Какво всъщност се случва?

Фентанилът е изключително мощен синтетичен опиоид — приблизително 50 пъти по-силен от хероина и 50–100 пъти по-силен от морфина според различни оценки и контекста. Той активира μ-опиоидните рецептори в мозъка и потиска нервната система.

При висока доза човек може да стане:

* силно сънлив или почти неконтактен;
* да не може да стои нормално;
* да има забавени движения и реакции;
* да се свлече или да стои приведен;
* зениците да станат много малки;
* дишането да се забави опасно или да спре.

Това последното е големият убиец. Не „зомбирането“, а потискането на дишането → недостиг на кислород → мозъчно увреждане → смърт.

А откъде идва страшната „зомби“ картина?

Тук влиза ксилазинът — ветеринарен седатив, който не е одобрен за употреба при хора.

В нелегалния наркотичен пазар той все по-често се смесва с фентанил. Ксилазинът предизвиква силна седация, забавя сърдечната честота и дишането и може да причини опасно ниско кръвно.

И човек може да изглежда буквално като жив, но изключен — стои, движи се механично или се е навел напред и почти не реагира.

И това е особено коварно, защото налоксонът обръща опиоидния ефект на фентанила, но не неутрализира ксилазина. Затова при съмнение за предозиране налоксонът пак трябва да бъде даден, но е необходима спешна медицинска помощ.

А децата? 😔

Това вече е една от най-мрачните части на кризата.

През 2020–2024 г. 75% от фаталните свръхдози при американски деца и юноши на възраст 10–19 години са включвали фентанил. CDC посочва, че значителна част от риска идва от фалшиви таблетки, които изглеждат като истински лекарства, но съдържат нелегално произведен фентанил.

Има още един ужасен момент: детето може изобщо да не знае, че приема фентанил.

Нелегалният пазар произвежда таблетки, които визуално приличат на лекарства като oxycodone или други медикаменти. Съдържанието и концентрацията са непредвидими.

Затова фентаниловата криза не е просто история за „наркомани“. Тя е и история за деца, които могат да бъдат отровени от таблетка, която смятат за нещо съвсем друго.

И има още един ужас — кожата

При повтаряща се употреба на ксилазин могат да се появят дълбоки некротични рани, които могат да се инфектират и да разрушат тъканите. Това е една от причините да се появят страшните снимки от Филаделфия и други американски градове.

И важно уточнение: не всяка такава рана е „от фентанила“. Ксилазинът, начинът на употреба, инфекциите и други фактори участват….Следете и когато видим това ….да не се подминава просто така…

11/09/2026

🧠 Мозъкът, мислите и папагалът в главата

Човешкият мозък съдържа около 86 милиарда неврони като широко използвана оценка, но науката вече е по-предпазлива: различни анализи дават приблизителен диапазон около 61–99 милиарда. Тоест „86 милиарда“ е добра ориентировъчна стойност, не лично преброяване на всеки един от нас.

Всеки неврон може да предава информация чрез акционни потенциали — кратки електрически импулси, които достигат до други клетки чрез синапсите. Но няма една универсална честота, с която „работи мозъкът“. Някои неврони стрелят много рядко, други могат да достигат десетки или дори стотици импулси в секунда. При човешки кортикални неврони средната активност в покой често е под 1 Hz, докато при определени когнитивни задачи отделни неврони могат временно да достигнат около 30 Hz.

И тук започва истинският цирк. 😂

А колко мисли имаме на ден?

Тук трябва да сме честни:

Науката няма надеждно установен универсален брой мисли на човек за ден.

Често ще видиш числото 6000 мисли дневно, свързвано с изследване от 2020 г., но това не е достатъчно стабилен научен факт, за да го представяме като „човекът мисли точно 6000 пъти дневно“. Самото определение на мисъл е проблем — включва ли кратък образ? Спомен? дума? усещане? решение? фантазия?

Затова:

86 милиарда неврони — разумна научна оценка.
6000 мисли дневно — популярна оценка, но не установен биологичен закон.

И това разграничение е важно.
????
🦜 Тогава защо мозъкът ни говори толкова много?

Защото спонтанното мислене е нормална част от работата на мозъка.

Мислите могат да възникват без съзнателно намерение — от спомени, емоции, асоциации, планове, външни стимули или комбинация от тях.

Понякога една мисъл поражда друга:

спомен → асоциация → тревога → сценарий → още един спомен → „Ами ако…?“

И след пет минути вече сме водили цял разговор с човек, който дори не е в стаята. 😂

Това е потокът на спонтанната мисъл.

Проблемът не е, че мислите се появяват.

Проблемът е, когато започнем да ги приемаме като инструкции.

🎯 Как да водим мисълта?

Не като се опитваме да изключим мозъка.

Това е лошата стратегия.

Изследванията върху потискането на мислите показват, че опитът насила да не мислим за нещо може при определени условия да доведе до последващо увеличаване на достъпността на същата мисъл. Ефектът не е абсолютен и литературата има нюанси, но със сигурност няма основание за простото правило „просто спри да мислиш за това“.

По-добрият подход е:

1. Забележи мисълта.

„А, ето я тази мисъл.“

Не:

„Това е истината.“

2. Отдели мисълта от факта.

Например:

„Ще се проваля.“

Това е предсказание, не факт.

Попитай:

„Какви доказателства имам?“

3. Реши дали мисълта заслужава внимание.

Има мисли, които решават проблем.

Има мисли, които само го предъвкват.

Това са две различни неща.

Планиране:
„Утре ще направя X, за да реша проблема.“

Руминация:
„Защо стана така? Ами ако… А защо аз… Ами ако пак…“

Първото води към действие.

Второто върти колелото.

4. Пренасочи вниманието.

Не се бориш с папагала.

Просто не му даваш микрофона. 🦜

Връщаш вниманието към това, което реално правиш:

готвиш → готвиш;
четеш → четеш;
разхождаш се → усещаш ходенето;
говориш → слушаш човека.

Това е тренировка на вниманието, не магия.
@@
🧠 И най-важното

Мозъкът не е машина, която първо създава мисълта, а после ти избираш дали да я имаш.

Много мисловни процеси започват автоматично и извън съзнателния контрол.

Но между появата на мисълта и действието има пространство за оценка, внимание и избор.

И точно там е тренировката.

Не можеш да забраниш на папагала да говори.

Можеш да решиш:

дали да го слушаш,
дали да му вярваш
и дали да действаш според него.Miglena Gerasimova

10/09/2026

С възрастта човек разбира нещо много важно…казвам ви🥰🌷🌸

Обичай децата си повече от себе си. ❤️
Помагай им. Бъди до тях. Радвай им се.

Но… живей своя живот.

Защото децата порастват, създават свои семейства, свои правила и свой свят.
И всяко семейство, ако се замислим, е една малка държава — със собствена конституция, закони, опозиция и понякога… военен преврат заради една мръсна чаша в мивката. 😂

Затова помагай, но си знай мястото.
Обичай, но не се самозаличавай.
Бъди близо, но не живей вместо тях.

И най-вече — не превръщай любовта към децата си в доживотен договор за домакинство. 😏

Те имат право на своя живот.
Ти също.

Защото приятелите се сменят, децата отлитат, къщите опустяват…
а човек един ден се събужда и разбира, че е прекарал половината си живот да оправя живота на всички останали.

А твоят?

Твоят кога ще го живееш?

И тук една стара руска поговорка направо си казва думата:

Ако имаш пари — живей със сина си.
Снахата ще ти се радва. 😂

Ако имаш сили — живей с дъщеря си.
Направо ще си мечтае за такава помощница. 😆

А ако имаш ум — живей сама.

Не защото самотата е хубава.

А защото свободата е прекрасна, когато вече знаеш колко струва спокойствието.

И да си го кажем честно —
на петдесет плюс човек вече не търси кой да му казва как да живее.

Търси хубаво кафе, хубави хора, малко слънце и никой да не му пипа термостата. 😂☕🌸

Защото да обичаш семейството си е любов.

Но да не изгубиш себе си в него…е житейска мъдрост🌸🌷☀️

La Rosarie by Maggie

13/09/2026

13/09/2026

13/09/2026

12/09/2026

12/09/2026

11/09/2026

11/09/2026

10/09/2026

Adresse

Internet side

Underretninger

Kontakt Virksomheden

Genveje

Del

Anmodning om at fjerne opslag